На 14 септвмври, Въздвижение на Св. Кръст Господен имах радостта да сведа челото си върху Гроба Господен и съкрушено да помоля за опрощение на греховете.
On Sep the 14-th – Day of the Holy Cross I had the joy to lay my head on the Holy Sepulcture and pray for forgiveness of all my sins
На рождения си ден, в 10 ч. на 16 ноември 2013г. точно на 61-годишна възраст се упокои в нашия Господ Иисус Христос Неврокопският митрополит Натанаил.
Дядо Натанаил за мен се яви в ролята на духовен старец. През 1992г. като Крупнишки епископ и викарий на Софийската Св. Митрополия, той заведе около 60 деца на двуседмична лятна почивка в православния лагер на Митрополията на Тива и Ливадия (Еладска Архиепископия) над градчето Давлия в планината Парнас. Лагерът се намира на няколкостотин метра под манастира „Св. Успение Богородично – Йерусалим“.
Сред природната красотa, в спартанските условия на това летовище, под търпеливото ръководство на няколко изключително интелигентни гръцки духовници, аз се научих да се моля в началото и края на деня, да благодаря преди и след храна, учех основите на катехизиса, а вечер слушах проповеди и притчи под лунната светлина, пред скалата с кръста. Присъствахме на храмовия празник на манастира, участвахме в службите и се учехме на основните неща за богослужението. В навечерието на празника получихме възможност за изповед и причастие, което за мен беше първо в живота.
Авторитетът на епископ Натанаил в Гърция беше могъщ. Вероятно такова е било отношението към всеки православен епископ, но за нас тогава беше впечатляващо, как всички – полиция, духовници, граждани… целуваха ръка отваряха врати за нас, когато пред тях застанеше Дядото.
По пътя спахме в огромен манастир в Аспровалта, в митрополитския дом на Волос, в още един манастир, чието име не помня, обитаван от схимонахини със страшни за нас изображения на череп и кости върху одеждите, които плетяха въжени броеници. Последната вечер преспахме в Митрополията в Солун, където митрополитът ни посрещна на тържествена братска вечеря, като много важни гости. Посетихме манастирите на Метеора, манастира Св. Лука и още редица църкви и манастири и навсякъде почувствахме вселенската мощ на Православието.
Тези 14 дни ме преобразиха от битов християнин в осъзнат православен човек. В спомените ми дядото ще остане строг, аскетичен, пестелив на думи, възпитаващ със самото си излъчване, без да е нужно да назидава.
Благодаря ти дядо Натанаиле!
Бог да настани душата ти в селенията на праведните!
Не ме изоставяй в оставащите ми земни дни!
По време на първата си мирна си визита при Константинополския патриарх Н.ВСв. Вартоломей+ Н.Св. Патриарх Неофит+ отслужи заедно със своя домакин литургия в патриаршеския храм „Св. Георги“
24.09.2013
Достоин! Достоин! Достоин!
Axios! Axios! Axios!
На многая лета Светейши Владико!
Живея съвсем близо до „Св. Ал Невски” и съм свикнала с камбанния звън до степен, че почти не го чувам.
Но четиридневния траурен звън по повод смъртта на нашия патриарх ми подейства по начин, който все още ми е трудно да осмисля.
Всъщност колкото и да беше очаквана и предвидима поради напреднала му възраст и влошеното му в последните месеци здраве, смъртта на патриарх Максим, оказа се, дойде съвсем неочаквано. Както всяка смърт.
Траурният камбанен звън започна от 6 ноември от 8 сутринта, продължава и до сега, когато пиша тези редове, 9 ноември, 13, 20 ч., опелото вече е приключило, вече изнесоха ковчега му от храма, вече катафалката е тръгнала към Троянския манастир, а камбаните продължават.
Видях в един репортаж 83 годишната леля Мария, която бие камбаните, да казва – те не се бият по ноти, трябва да се бият така, че всеки да усети болката.
Болката усетихме всички. Не предполагахме, че ще е толкова дълбока, лична, че ще избухне с такава сила. После си помислих – нали години наред на всяка Св. Литургия съм се молила лично за него, за неговото здраве. Отношението ти към някой, за когото се молиш, става като към най-скъп и близък човек, няма начин болката да не е голяма, да не се прекали с патоса, добрите думи да не се превърнат в клишета, клишетата в елейни и празни слова.
Всеки удар на тези камбани звучи по различен начин – обвинение, самообвинение, овдовяване, осиротяване, непрогледност, лошо предчувствие, пропадане, униние, безизходица, липса на търпение, липса на покаяние…може дълго, дълго да се продължава с това изреждане.
В края на опелото в „Св. Ал. Невски” се разбра, повечето хора няма да могат да се поклонят пред тленните останки на Патриарха. И тогава се случи нещо уникално – един букет започна да се предава от ръце на ръце. Всеки добавяше към него своите цветя и го предаваше напред. Букетът невидимо набъбваше и се движеше сам над главите на хората, движеше се сам към сърцето, към душата на патриарх Максим – отче, дари твоя наследник с кротост, топлота и любов към нас, грешните, дари го със сърдечност и загриженост за нашата църква, за това се молим, с тази молитва те изпращаме.
Теодора Димова, портал Култура (със съкращения)
Велислава Дърева
„С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тим. 4:7-8)
„Височината, на която бивам възвеждан, ме смущава, тъй като по върховете си дават среща бурите. Но аз ще диря опора в непоклатимата скала – Бога. „На тебе, Господи, се уповавам, за да не се посрамя до века“ (Пс. 70:1)“.
С тези думи започва служението на патриарх Максим. Тогава, на 4 юли 1971 г. започва един дълъг път през бурите. Път, по който не можеш да спреш, нито да отдъхнеш. Път, от който не можеш да се върнеш, да се откажеш, да отстъпиш, да се уплашиш. Започва едно драматично изпитание. И една епоха.
15 години преди това, когато патриарх Кирил го въвежда в епископски сан, сякаш е провидял неговия път: „Пътят, по който тръгваш, е тесен, стръмен и каменлив. По него се спускат и порои, и лавини; а понякога от зноя на времето каменистият път гори сякаш запален от нечовешки огън! По такъв ръб минава тясната пътека, що води на небето, и от нея не се отделят никакви други пътища“.
Всичко е провидял: и неговия „тежък подвиг“, и неговото „ангелско служение“, и неговото призвание да бъде „съвест на Църквата“ и пазител на Божията истина „в нейната неизменна чистота“. И зноя на времето, и нечовешкия огън, и стръмната пътека, що води до небето…
И още един човек е провидял всичко.
„Никога нямаше да настоявам да ставате патриарх, ако не бях уверен, че ще бъдете патриарх не за себе си, а за Църквата“. Това знаменателно изречение е на академик Михаил Арнаудов. Произнася го на една пейка в парка. Там е поканил на специален разговор своя приятел – митрополит Максим, който упорито отказва да участва в изборите за патриарх.
Академикът знае, че владиката е „примерен монах и клирик, известен със скромност и акуратност, трезвеност и умереност, братолюбие и добродушие, тактичност и съобразителност“ (думите са на патриарх Кирил); духовник, комуто са чужди изкушенията на славата и съблазните на властта; човек, който притежава неизтощим монашески стоицизъм, дипломатичност, мъдрост и чувство за отговорност пред Бога и Църквата, пред народа и държавата; духовен пастир, който няма да допусне вълците да нахълтат при стадото. Първосветител, който няма да се уплаши, да избяга, да се скрие…
Патриарх Максим. Духовник и държавник.
Никога не се оплака, не изостави своята мисия на архипастир, не захвърли тежкия кръст на патриаршеското служение. Не избяга. Не се предаде. Не се уплаши. Не трепна. Не се скри от зноя на времето. Не пусна вълците. Не отстъпи. Не го сломиха. А искаха. Как страстно искаха!
Но Бог вижда.
„Монахът е фар сред морето, високо в скалите, а не уличен фенер“, казва Светогорският монах Паисий. Как желаеха да е уличен фенер, че да го строшат с камък. Остана фар. Да ни свети, да ни води и да ни сочи пътя.
А Бог вижда.
Не произнесе една зла дума. Него замерваха с думи зли и отровни.
Но Бог вижда.
Никого не обиди, не осъди, не похули. Него съдеха и хулеха.
Но Бог вижда.
Не извърши нищо, за което да кажат „Ето, това е непристойно“. Него разтерзаваха непристойните.
Но Бог вижда.
Той победи.
Победи злото с добро.
Злобата – с мъдрост.
Лъжата – с истина.
Омразата – с любов.
Лицемерието – с вяра.
Подлостта – с благородство.
Предателството – с достолепие.
Насилието – със стоицизъм.
Коварството – с добротворство.
Бесовете – с дълготърпение.
Победи с благост и несъкрушима воля.
Спаси Църквата, опази православната вяра, съхрани устоите на българската държавност. Защото устоите на земята са на небето, а на човека – в Бога. И Бог вижда.
До оня ден ни закриляше тук, на земята. Напътстваше ни, даряваше ни със своята отеческа грижа и нелицемерна любов. След неговото блажено успение той е нашият ангел-хранител на небето.
„В живота и служението си не съм искал почести и не съм се стремял към слава: „Не нам, Господи, не нам, но имени Твоему дажд славу о милости Твоей и истине Твоей“ (Пс. 113:9). Грижил съм се с добра съвест по мярката на възможностите си служението ми да е благоприятно Богу, доброплодно за Църквата и полезно за народа“.
Това са последните думи, които Патриархът написа на 29 октомври 2012 г. Това е смисълът на неговия забележителен живот. Посланието, което ни остави.
И словата на Спасителя ни напомни. За да ни предупреди: „Не се грижете за утре, защото утрешния ден сам ще се погрижи за своето: доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6:34).
Настина, доста е на деня злобата му, но не на злобата е дадено да обгрижи деня.
Медиите, които довчера се правеха, че Патриархът не съществува, превърнаха неговата кончина в събитие. И не разбраха, че животът му на първосветител е цяла епоха. И трепетно чакаха да разберат какво е неговото наследство. Като притежание, разбира се. Какво разочарование! Монахът няма притежания, освен вярата.
Наследството на патриарх Максим е Църквата, която той опази. Църква, изранена, но жива.
Ние сме неговото наследство – православния български народ, който той спаси.
Източник: Дума (със съкращения)
С кратко и емоционално слово се обърна Негово Светейшество Българския патриарх Максим към духовниците и миряните, които в деня на неговото рождение се събраха в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, за да измолят от Бога здраве и сили за предстоятеля на БПЦ. Патриарх Максим, който навърши 98 години, е изпратил словото си от болницата, където е под лекарско наблюдение заради влошеното си здраве. Текстът беше прочетен по време на богослужението от Знеполския епископ Йоан.
В посланието на първойерарха има равносметка за изминалите години на първосветителското му служение, както и заръка към събратята му: „И тъй, братя, радвайте се, съвършенствайте се и бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас” (2 Кор. 13:11).
В края на словото си Негово Светейшество се обръща към вярващите в поверената му от Бога Църква с думите: „Моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога” (Рим. 15:30). Амин.
Публикуваме целия текст на словото на Негово Светейшество:
„Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, честни отци, възлюбени братя и сестри,
Въздавам смирено слава на Бога, Който благослови и тази 98-а година от моето рождение да се поклоня благоговейно пред копието на чудотворната икона „Достойно есть” на Пресвета Богородица, донесено от Света Гора – Атон.
В паметта ми се пластят ред спомени от изминалите дни – с благодарност към Бога, с възклицанието на св. пророк и цар Давид: „Господи, прости всичките ми грехове” (Пс. 24:18). В живота и служението си не съм искал почести и не съм се стремял към слава: „Не нам, Господи, не нам, но имени Твоему дажд славу о милости Твоей и истине Твоей” (Пс. 113:9). С Божия помощ извършил съм, каквото съм могъл и което съм бил длъжен да извърша (Лука 17:10). Грижил съм се с добра съвест по мярката на възможностите си служението ми да е благоприятно Богу, доброплодно за Църквата и полезно за народа. Старал съм се да има единство, съгласие, единомислие и мир, както съветва свети апостол Петър: „Бъдете всички единомислени” (1 Петр. 3:8) и както пише свети апостол Павел: „И тъй, братя, радвайте се, съвършенствайте се и бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас” (2 Кор. 13:11), като „търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание” (Рим. 14:19).
Благодаря вседушевно на досточтимите гости – пратениците на светите Православни църкви-сестри, както и на представителите на атонското монашество, които ни почетоха с внимание и обич.
Благодаря за топлите думи на Св. Синод, изразени от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит, които възприемам като израз на братска обич и доброжелателност в по-нататъшното ми служение за благото на Църквата и Отечеството.
„Слава на Бога за всичко!“ С трепетно вълнение и сърдечна искреност изричам тия безсмъртни слова и аз днес в моята 98-годишнина от рождението ми. Ще кажа с думите на царя Давид: „Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде” (Пс. 117:18). Времената и годините са в Божия власт. Аз преминах библейската възраст. Спасителят казва: „Не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му” (Мат. 6:34). Да бъде Божията воля. „Господи Боже, упование мое от младините ми, не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй” (Пс. 70:5, 9).
„Моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога” (Рим. 15:30). Амин.“
– Какъв е дългът на патриарха?
– Дългът е тоя, който изисква най-напред Свещеното писание, който изисква канонът на Църквата, който изисква по-конкретно и уставът на Българската православна църква. Всякога съм имал предвид това нещо и никога не съм се щадил в изпълнение на тия си задължения. Живял съм със съзнанието, че имам отговорност пред Бога и пред Църквата. Разбира се, и пред обществото, но на сетнешно място. Старал съм се над всичко да имам интересите на Църквата при изпълнение на гражданските си обязаности, които в никой случай не са във вреда на църквата, на нейните интереси. Не съм в това отношение правил никакви компромиси. Изживявания съм имал много тежки, но съм ги понасял за свое огорчение преди всичко. Огорчение не толкова лично, отколкото като предстоятел на Българската православна църква, когато тя е била атакувана.
– Често във вашите проповеди говорите за децата, призовавате родителите да ги водят в храма, да ги възпитават в християнските ценности. Откъде това отношение към децата, към младите?
– Аз се чувствам задължен в битността си, в служението си на предстоятел на Българската православна църква да проявявам според силите си грешки за децата, за тяхното възпитание в църковен смисъл и за служение достойно на Църквата, на обществото, на държавата. Моето отношение е определено още от Спасителя, който е казал: “Оставете децата, не им пречете да дойдат при мене”. Ние апелираме, проповядваме, настояваме младежта да бъде доведена при Христа, който е пътят, истината и Животът. Тогава тя ще бъде отклонена и от всички негативни прояви, за които я виним сега. Ако младежта се възпитава в Евангелските добродетели, ще се избегнат много от пороците, от нежелани прояви в нейния Живот. А възрастването им в добродетелта ще е принос за цялата ни общественост.
Добре е да имаме и четяща младеж
Дали чете и колко чете младежта, не зная, но е добре повече да чете, за да открива повече истината, която ще й послужи в живота. Трябва да има книгата като настолна необходимост във всекидневието си.
– Коя е съкровената молитва на българския патриарх?
– Моята молитва към Бога всякога е била да съхрани в цялост, в пълнота, в преуспяване на светата църква, на Българската православна църква, за освобождаването й от зловредни влияния на хора, които са се отклонили от истината за единство на светата църква, и да получат вразумение, да се върнат към истината, към служение на Църквата в нейното единство. Моля се за родината, за мира в нея и в целия свят, за любов между хората, за добронамереност в отношението им и за щастие на всички на земята. Моля се и за възхода на нашето отечество. Счита се, че ние като малък народ и като малка църква нямаме основание да говорим по глобалните въпроси, за нещата, които може много да допринесат за доброто на човечеството. Това, разбира се, не отговаря на истината. Всеки в своето звание и положение може да допринесе за благото на хората, а не само на тия, които са около него.
Моля се и за укрепване на единството, което го има между светите православни църкви – за възход на светото православие. Ние, които служим на светото православие, на Българската православна църква във висок сан, трябва да имаме съзнание за светостта на светото православие. За това, което то допринася в живота на всички хора и за спасение на техните души. За съжаление познанието за същината на светото православие, за неговото служение на Бога и на човеците, на ближните не е така известно между християните. Има нужда от просвета в това отношение – да стане популярно познанието на същината на светото православие, на неговата сила, на неговото значение за човеците, за да го възлюбят и да живеят с неговите истини. За това се моля – за просвещаването на всички ни във вярата Христова. Моля се и за спасение на моята душа.
Интервю за Горан Благоев, БНТ / сп. Биограф
Дядо Максим – Човекът, с чийто лик на църковното календарче израснах. Човекът, чийто топъл глас ме поздравляваше от телевизора в детството и юношеството ми за Рождество Христово и Възкресение Господне.
Той имаше феноменална памет и излъчваше една особена благост. От 2001 до 2008 година на всеки празник на Троянския манастир (15 август) бяхме заедно в богослужбите. И досега си спомням началния трепет от срещите ми с него, от разходките му по доксите на манастира, от меката патриаршеска десница, която целувах с благоговение.
Спомням си и малкото пластмасово гребенче (кафяво), което държеше в десния джоб на подрасника си и с което решеше бялата си брада…
Спомням си неговия поглед – без укор, когато някой сгреши по време на богослужението.
Спомням си как през лятото на 2008 година, в олтара на манастирската църква ми каза: “Ивайло, и тази година ще посрещнем заедно с теб Успение Богородично“… а ме виждаше два-три пъти в годината.
Спомням си трепета като семинарист, с който му се представих, пак в манастира.
Спомням си това как му варях кафе от леблебия в кухничката на дядо Геласий в Синодалната палата и после сериозен му поднасях чашката с ароматната ободрителна напитка.
Почивай в мир, дядо Максиме! Ти си пред престола на Бога. Ти работи през целия си съзнателен живот на нивата Божия. Въпреки трудностите!
Моли се нас, за твоя многострадален български народ, който тъй премного обичаше, пред престола на Бога, Господ да погледне милостно на народа наш мъченически, та барем малко да се понамали мъката и нищетата, в които живеем!
Ивайло Атанасов, livenews.bg
Силни в немощ
Богати в бедност
Непобедими в Божията истина!
Strong in weakness
Rich in poverty
Invincible in the Divine Truth!
IC XC NI КA 