Християнство и генеалогия

… В условията на подтисната църковна йерархия през османското владичество и масова неграмотност религията има силно битов характер. Родът е средата, в която се предава традицията, а вярата е безусловно най-важната част от тази традиция. Така че, към разпространеното твърдение, че православната вяра е съхранила българския народ през петвековното османско владичество, следва да добавим уточнението, че тази православна вяра просъществува пред примитивния иконостас на патриархалния български род, който беше първата форма на съборност.
Родът като съборност е особена характеристика на православното светоусещане. Този древен мироглед е сред причините за консерватизма на православието. В днешно време все по-често чуваме призиви към църквата, да осъвремени богослужебния език и да се доближи до изказа и темите на съвременния човек за да стане литургията достъпна и разбираема за всеки. Тази тенденция към осъвременяване има своите рационални аргументи, но крие един сериозен риск – да изгуби мистичната сила на православието, въздействието отвъд разбиращия разум. Има нещо магическо и безкрайно благодатно в това, да пристъпиш в опушената стара църква, по гладките плочи, изтъркани от стъпките на предците ти и да възславиш Княза на света със същите слова, които на същото място е мълвял дадо ти, преди това неговият дядо, и дядото на неговия дядо. Тези архаични слова, били те и по-трудно разбираеми за оглашените, представляват съборност отвъд времето, причастие, в което пребъдваме не просто заедно с другите вярващи, а и с духовете на отдавна изтлялите поколения преди нас. Така запазването на традицията запазва съкровената тайна на православното светоусещане, това триизмерно чувство за вселенско единство отвъд времето и пространството.

Неизменната връзка между род и вяра е запазена в свещенството, което най-често е потомствено занятие и тази традиция е много жива и днес.  Неделната служба в енорийския храм създава усещането за общност не просто на индивидите, а като обединява родовете. Не случайно заповедта „Почитай баща си и майка си” е първа след заповедта за отношението към Бога, както в Стария, така и в Новия Завет.
Въпреки липсата на еднотипна родословна традиция по българските земи, почти всички запазени родословия са под формата на приписки в църковни книги, записани от свещеници. Църквата е пресечна точка на вярата, традицията, чувството за род и общност и представите за историчност на старите българи. Тази вяра и родова традиция до голяма степен изчерпва идентичността им. Не случайно българското Възраждане не започва с богоборчество, както на Запад, а тъкмо обратното – то възниква в умовете на духовници. В своята Славянобългарска история Паисий търси корените на възникващите европейски нации не в идеите на Просвещението, а  в библейската генеалогия на ноевите потомци.  Българската нация се ражда от онова паисиево „Ти българино знай своя род”, което разширява традиционното понятие род до модерната идентичност на народ…

(Борис Станимиров. Християнство и генеалогия. Сп. Християнство и култура бр 57/2010)

Advertisements
Published in: on 10.02.2011 at 22:58  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://vogoris.wordpress.com/2011/02/10/stanimirov/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: