Чалга историята и повърхностния мулти-културализъм често изтъкват факта, че България е огнище на богомилството, което се е разпространило през Западните Балкани в цяла Южна Европа до Италия и Франция и е дало тласък на мощни мистични течения на катари, албигойци, повлияло е Тамплиерския орден, масонството, чак до днешни парамасонски организации. Внушава ни се, че едва ли не трябва да се гордеем с този наш принос в „европейската култура“, който бил „мост между европейския Изток и Запад“
На 11.2.1211 или точно преди 800 години в Търново по инициатива на Цар Борил се свиква събор срешу богомилската ерес. В Царевец се събират всички епископи, висшата аристокрация, монашество, свещенство, дребни феодали, селски кнезове и старейшини и представители на различни гилдии. Решението на събора е еднозначно – легитимните структури в обществото на българската държава се отнасят към богомилството него по единствения възможен за ереста начин – анатема. Богомилите са прогонени от България и ереста им е прекратена и заклеймена.
По това време българската църква се намира в уния с папата. Тук е другата важна заслуга на Събора – той практически игнорира унията, като демонстрира правослвания си характер. Почти случайно пропуска да спомене официалния църковен глава епископ Василий, който е получил сана си от папата.
Съборът от 1.2.1211 е бележита дата в духовната, обществената и политическата история на българите. Той е български исторически принос в световното християнство. Борбата срещу ересите достига един от своите върхове на събора, но не започва с него. Писаното в края на X в. „Слово против богомилите“ на Презвитер Козма векове наред се преписва във всички краища на православния свят като бисер на богословската мисъл в защитата на чистата вяра.
Съборът на Цар Борил е проява, която в съвременен прочит можем смело да наречем консерватизъм. От една страна той е реакция срешу унията и започва връщането към православната благодат. С този събор целия български елит легитимира и поставя ясна граница между Христовото учение и ересите, между доброто и злото, между верния път и лошите пътища.
Борбата с ересите ще се води докато го има днешния свят. От сектите и разколите в историята, през безбожието и атеизма , днешните повърхностни модерни увлечения по будизма или глупавите романчета с мистична фабула, консуматорската разпътица, до гласовете за канонизация на „Леля Ванга“, извратените критерии за „политическа коректност“ и „толерантност“, нахлуването на масоните в храма и сред висшия клир… свинствата на Лукавия нямат край. Ересите изглеждат по-могъщи от всякога и побеждават в битка след битка, завладява нови и нови духовни територии, превръщайки ги в пустини на хеоднизма. След всички техни победи обаче, последната победа ще бъде на Бог!
IC XC NI КA 
Има изворови данни, че в 1213 в Търново присъства папски легат, който преговаря с Борил за съюза с Унгария и латините от Константинопол. Същевременно в Синодика от 1211 навсякъде се говори само с православни реалии, а Борил е наречен „христолюбив“ и „православен“ цар. Не мисля, че Борил е прекъснал унията на Калоян, още повече, че около 1213 жени своята или Калоянова дъщеря (т. нар. „Мария“) за император Анри, сетне сам се жени за племенница на Анри и пак тогава търси унгарска помощ срещу бунтовници във Видинско. Което означава, че има редовни отношения с католическите владетели.
Възможно е Бориловият Синодик да е прочистен от всички евентуални записи за връзки с Рим някъде след 1235, когато унията действително е скъсана.
Възможно е също така Синодикът с анатемите против богомилите неслучайно да е издаден тъкмо в 1211. В 1208/9 е започнал кръстоносният поход срещу катарите-албигойци или „бугрите“ в графство Тулуза и Папството може да е искало българите също да проведат кампания срещу еретиците на своя територия като знак на добра воля при поправянето на отношенията между Борил, Унгария и Латинската империя. Католическите обвинения срещу българската толерантност стават много остри след 1235, когато Йоан II Асен възстановява патриаршията.
Прочистването на данни за унията е очевидно в житията, писани от патриарх Евтимий: там пренасянията на мощите на светците в Търново по време на Калояновите кампании е описано в тържествен тон, но е пропуснат фактът, че Калоян е сключил уния.
В похвалното слово за Евтимий Григорий Цамблак черно на бяло пише, че патриархът е унищожил множество стари книги, защото от тях произлизали ереси. Възможно е Евтимий да е унищожавал и кодекси от времето на унията, тоест от царуването на Калоян и Борил. Някъде в периода 1235-1393, и вероятно най-вече по време на Евтимиевото патриаршество наличната информация за унията между България и Рим е унищожавана от българи.
Впрочем, продължаването на Калояновата уния от Борил може би означава, че между двамата има приемственост и Борил не е точно узурпатор или поне не стои зад заговора за убийството на Калоян.
Освен богомили, на територията на Борилова България са живяли и множество хора от различни деноминации (изповядващи ереси) и етноси. Различните етнически групи от племената на кумани, узи и печенези, които се намират в рамките на царството са били поетапно конфесирани.В „Синодикът“ се забелязаюват мерки срещу реминисценции от древно езичество и монтанизъм. В отличие от тях, обаче, още от средата на VIII в. на територията на България се настаняват според един извор от епохата – на Анна Комнина – „манихеи …, (общо) еретици…, горчивата река на арменците…, най-мътните извори на Яков .“
Анна Комнина сравнява еретиците, като мътна река – в нея, освен манихеите (всъщност това са, вече по-новите павликяни и родни богомили )се вливат арменците – монофизити и асирийските-несториани ( наричани, още източни сирийци) от Карин и Малатия, които са оприличени на „мътните Яковови води“.
Както се вижда Синода е трябвало да решава проблеми не само от богомилски характер.
Вярно е, че в територията,която е останала под владението на цар Борил е имало по-малко арменци и асирийци, но именно след злощастната битка при Пловдив от 1208г. , голямо количество от тях неминуено са се насочили към свободните предели на царството, където са били необезпокоявани.
Папската Курия е сключила няколко унии с представители на някои нехалкедонски общности , като арменци и маронити (ливански монотелити).Латинците са имали вече известен опит и сигурно са потекли дипломатически совалки с обструкции за решаване на проблема.
Папската курия за пръв път е проявила по-голяма гъвкавост и отстъпчивост и е сполучила да присъидини две , а може би и повече нехалкедонски общности в Азия. Българската църква не е употребила сила за да привлече богомилите, защото е била винаги плуралистична. Няма никакви данни за насилие над богомили и други еретици.Напротив, по времето на цар Иван II Асен, те са се увеличили. Лично мое мнение, че БПЦ е успяла да привлече една част от арменците и сиро-яковитите.
Поздрави !
Няма нищо оригинално в богомилската ерес. Тя е внесена от вън – от Изток – и предадена по-нататък, на Запад, чрез българските и византийски еретици. Да се гордеем с това явление, е равносилно на възможност да се гордеем с факта, че днес България стой на пътя на наркотрафика и съдейства за разпространяване на смъртоносна дрога в Европа.
Богомилската доктрина е деструктивна и разрушителна и тя е противопоставяна на Църквата, която благославя съзидателните сили в обществото. Богомилите постигат целта си да бъд9е разрушена омразната християнска държава с нахлуването на агресивния завоевател на полуострова и те му сътрудничат активно, като приемат дори неговото вероизповедание.
Богомилството, изопачено представено, служеше за атеистична пропаганда при тоталитаризма. Чрез реалната оценка на вредите, които то е донесло на България, може да кажем, че сме преодоляли нещо в себе си от близкото минало, което е по-сериозна стъпка от политическото отричане.