Последните часове на Царицата на градовете

Това се случи на двадесет и седми май вечерта. Емирът заповяда през цялата онази нощ и на следващия ден [турците] да запалят огньове и факли, през целия ден да постят, да се умият седем пъти и гладни [т.е. постещи] и очистени да молят Бога за победа над града, – което и беше изпълнено. А в понеделник вечерта [на 28 май], при залез-слънце, след като турците вечеряха, емирът се изправи и, като се обърна към народа, каза следното:

Обещанията на Мехмед ІІ Завоевателя към неговата войска в навечерието на превземането на Константинопол

„О, най-обични на Бога и Неговия пророк Мохамед, и на мен, неговия раб, деца! Моля ви и ви умолявам на сутринта да извършите дело, достойно за вечна памет, каквито [дела], както е видно, и вашите предци навсякъде досега извършиха, и с готовност, храброст и мъжество, с помощта на стълбите да прелетите като птици през стените на града; и да не стане така, че славата, която, както казахме, спечелиха нашите предци и която ни дарува Бог, ние да загубим, а напротив – дойде сега времето многократно да я преумножим”. И като им каза още много други войнствени слова, ги подбуждаше към мъжество, за да действат храбро. После каза: „А ако някои от нас бъдат убити, както обикновено става на война и както е написано на нейното чело, то вие добре знаете какво казва в нашия Коран пророкът: който умре в такъв момент, с цялото си тяло [ще бъде взет] в рая и ще яде и пие заедно с Мохамед и заедно с деца и красиви жени и девойки ще си почива на злачно място, всред благоухаещи цветя и ще се къпе в най-красиви бани; и на онова място той ще има всички тези неща от Бога. А пък ако победим тук, цялата моя войска и архонтите на моя двор ще имат двойно увеличение на заплатата, която всеки съответно получава от мен, в сравнение с тази, която имат сега – от сега до края на живота им. И три дни целият град ще бъде ваш. И ако нещо заграбите и намерите златен или сребърен съд, дреха или пленници – мъже и жени, млади и стари, – никой няма да може да ги поиска от вас или да ви безпокои за нещо”. И като престана да говори, им се закле, че ще изпълни всичко, което им е обещал. А те, като чуха, твърде много се зарадваха и всички в един глас завикаха на своя език: „Аллах, аллах, Мохамед ресул, аллах”, т.е. „Бог на боговете; Мохамед е пророк Божий”.

А ние в града, като чухме такъв вик, подобен на силно морско бучене, се чудехме какво ли означава. И не след дълго точно и вярно узнахме, че на следващия ден емирът се готвеше да нанесе с всичките си сили решителен щурм срещу града – по суша и море. И като гледахме такова множество нечестивци, – казвам, че ми се струваше, че на всеки от нас всъщност се падаха по петстотин и повече от тях, – всичките си надежди възложихме на небесния промисъл. И царят заповяда свещеници, архиереи и монаси, жени и деца, да обходят стените на града със светите и досточтими икони и божествените изображения, викайки със сълзи: „Господи, помилуй” и да молят Бога да не ни предаде поради нашите грехове в ръцете на врагове беззаконни, метежни и по-лоши от всички на земята, но да бъде милостив към нас, Неговото наследство. И с плач се ободрявахме един друг, та по време на сражението мъжествено да се опълчим на неприятелите. Също така и царят, като събра в тази горестна понеделнишка вечер всички без изключение архонти и подчинени, началници на народа и стотници и други изявени воини, им каза следното:

Последното слово на Константин ХІ Палеолог към народа

„Вие, най-благородни архонти и най-сиятелни началници народни, и стратези, и [мои] най-храбри съратници3, и всички [вие] верни и почитаеми люде, добре знаете, че дойде часът, [в който] врагът на нашата вяра желае с цялото си умение и техника още повече да ни притисне и с цялата си сила, по суша и море, с жестока схватка и сблъсък да ни доведе до решително сражение, та ако е възможно, да излее отровата си като змия и да ни погълне като свиреп лъв. Затова ви казвам и ви умолявам да застанете срещу враговете на нашата вяра мъжествено и с храбра душа, както винаги досега. Предавам ви този пресветъл и прочут град и наше отечество и царица4 на всички градове.

Добре знаете, братя, че в четири случая всички ние сме длъжни по-скоро да предпочетем да умрем, отколкото да живеем: първо – за нашата вяра и благочестие, второ – за родината, трето – за царя като Господен помазаник и четвърто – за роднините и приятелите [ни]. И тъй, братя, ако за едно от тези четири неща сме длъжни да се борим до смърт, колко повече за всички тях заедно – защото, както добре виждате, всички те са застрашени. Ако заради моите прегрешения Бог допусне нечестивите да победят, то нашата света вяра, която Христос ни подари със Собствената Си кръв, е в опасност; а тя е най-важна от всичко. Защото, „каква полза, ако някой придобие целия свят, а навреди на душата си” (Мат. 16:26)? Второ, по този начин се лишаваме от своята прочута родина и свободата си. Трето, загубваме царство – някога славно, а сега унизено, поругавано и презряно, което ще се управлява от тиранин и нечестивец. И четвърто – лишаваме се от прескъпите си чеда, съпруги и роднини.

Ето, днес вече стават петдесет и седем дни, откакто този престъпен емир, дойде и ни загради и всеки ден и нощ с всичките си оръдия и войска не престава да ни обсажда; но по благодатта на всевиждащия Христос, нашия Господ, много пъти досега с голям позор е бил отбиван от стените. И сега отново, братя, не се бойте, макар и стената да се срути малко на места, поради ударите и попаденията на оръдията, защото, както виждате, според силите си пак я поправихме. Възложихме цялата си надежда на непобедимата Божия слава; едни – на колесници, други – на коне и сила, и множества, а ние се уповаваме на името на нашия Господ Бог и Спасител (срв. Пс. 19:8) и едва на второ място – на собствените си ръце и на силата, дарувана ни от божествената сила.

Аз зная, че това безчислено стадо нечестивци, какъвто е техният обичай, ще дойдат срещу нас с презрително и високомерно вдигнати вежди и с голяма дързост и насилие, та поради нашата малочисленост да ни притиснат и да доведат до изнурение; ще дойдат със силни гласове и безчислени бойни викове, за да ни уплашат. Добре знаете тези техни брътвежи и не е нужно да говорим за тях. И малко време ще правят така и ще започнат да хвърлят към нас безчислени като морския пясък камъни и големи и малки стрели; надявам се, обаче, че те няма да ви навредят, защото ви гледам и се гордея много с вас и подхранвам ума си с надеждата, че макар и ние да сме доста малобройни, но пък всички сте изкусни, способни, силни, крепки и смели и добре подготвени. В ръкопашния бой и в сблъсъка добре прикривайте главите си с щитовете. Десницата ви, държаща меча, нека винаги бъде простряна надалеч. Вашите шлемове, ризници и железни брони, заедно с останалото въоръжение са напълно пригодни и по време на ръкопашен бой ще ви бъдат много полезни: нашите врагове не използват, а и нямат такива. Осен това, вие отвътре ще бъдете прикрити от стените, а те, бидейки непокрити, мъчно ще се придвижват.

Затова, съратници [мои], бъдете готови, твърди и великодушни поради Божиите щедрости. Подражавайте на малкото на брой картагенски слонове, които някога със своя рев и вид обърнали в бягство такова множество римски коне; и ако животно е обърнало в бягство кон, то колко повече можем да направим това ние, които сме господари на животните и конете, а тези, които идват срещу нас, за да започнат сражение с нас, са подобни и дори по-лоши от безсловесни животни? Нека бъдат насочени срещу тях вашите щитове и мечове, и лъкове, и копия. Мислете си така – че сте на лов за множество диви свине, за да знаят нечестивците, че се сражават не с безсловесни животни, каквито са те самите, а с техни господари и повелители и потомци на елини и римляни.

Добре знаете, че този нечестив емир и враг на нашата света вяра, без никаква основателна причина развали дружбата, която имахме с него и наруши множеството свои клетви, смятайки ги за нищо, и, като се появи внезапно при пролива Асоматон, построи крепост, за може всеки ден да ни вреди5. Нашите ниви, овощни и зеленчукови градини и жилища той вече опустоши с огън; нашите братя християни, които намери там, умъртви или взе в плен; нашето приятелство наруши. А се сприятели с обитателите на Галата и те се радват [на това]: не знаят, нещастните, приказката за селското момче, което пекло охлюви и казало: „О, несмислени животни! Ще ви изям подред”.

И тъй, братя, дойде той и ни обкръжи и оттогава всеки ден разтваря своята необятна паст, за да намери удобен момент да погълне нас и този град, който въздигна онзи трижди блажен и велик цар Константин, като го посвети и подари на Пречистата и Пренепорочна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, за да бъде тя господарка, помощ и покров на нашето отечество и прибежище на християните, надежда и радост на всички елини, похвала на всички, живеещи на изток. И този нечестивец иска да завладее някога славния и цветущ като полска роза град, който подчинил, мога да кажа, почти цялата земя под слънцето и покорил под нозете си Понт и Армения, Персия и Пафлагония, амазонките и Кападокия, Галатия и Мидия, колхидци и иверийци, босфорци и албанци, Сирия, Киликия и Месопотамия, Финикия и Палестина, Арабия и Юдея, бактрийци и скити, Македония и Тесалия, Елада и Беотия, локрийци и етолийци, Акарнания, Ахея и Пелопонес, Епир и Илирик, лихнитите по Адриатика, Италия и тосканците, келтите и келто-галите, Испания до Кадикс, Либия, Мавритания и Маврузия, Етиопия и веледите, Скуда и Нумидия, Африка и Египет – сега всички тях този нечестивец иска да пороби и да наложи на господарката6 на градовете ярем и робство, а нашите свети църкви, където се покланяхме на Светата Троица и прославяхме Всесветия и където се чуваха ангели, възпяващи Бога и домостроителството на въплъщението на Бога Слово, иска да направи светилище на своето злословие и на своя празнословец лъжепророка Мохамед и обиталище на коне и камили.

И така, братя и съратници, спомнете си за това така, че споменът за вас и паметта, и името, и свободата ви да останат вечни”.

И като се обърна към стоящите от дясната му страна венецианци, каза: „Благородни венецианци, възлюбени братя в Христа Бога, мъже силни и воини храбри, и в сраженията опитни, – вие, които със своите свистящи мечове и с [Божията] благодат толкова често сте избивали множество агаряни, при което тяхната кръв като река е потичала от ръцете ви! Моля ви днес, с цялата си душа и с пълно усърдие да защитите този град, който се намира в такова военно бедствие. Защото добре знаете, че той за вас винаги е бил като втора родина и майка; затова повторно ви казвам пак и ви моля да постъпите в този час като верни приятели, единоверци и братя”.

След това, като се обърна към лявата си страна, каза на лигурийците7: „О, лигурийци, най-чтими братя, мъже войнствени, смели и известни! Вие добре виждате и знаете, че този злочест град е бил винаги не само мой, но и ваш поради много причини. Много пъти вие с готовност сте му помагали и със своята помощ сте го освобождавали от агаряните, воюващи срещу него. Сега отново е удобен момент със своята помощ да покажете любовта си към Христа, мъжеството и храбростта си”.

И [накрая], обръщайки се към всички, [царят] каза: „Нямам време да ви говоря повече. Единствено връчвам в ръцете ви нашия принизен скиптър8, та благосклонно да го опазите. Моля и умолявам вашата любов и за това – да окажете подобаваща чест и послушание на вашите пълководци, началници на народа и стотници: всеки според своя чин, отряд и служба. Запомнете това! И ако вие от цялото си сърце спазите това, което ви заповядах, то се надявам на Бога, че ще се избавим от надвисналата справедлива Негова заплаха. А освен това, за вас на небето е приготвен диамантен венец, а споменът за вас сред хората ще бъде вечен и достоен”. Когато [царят] каза това и свърши речта си и със сълзи и въздишки благодари на Бога, всички като с една уста отвърнаха с плач, казвайки: „Ще умрем за вярата Христова и за нашето отечество!”. А царят, като чу това, много им благодари и им обеща [при победа] твърде многобройни дарове. А след това пак каза: „И тъй, братя и съратници, бъдете готови на сутринта с благодатта и мъжеството, дарувани ви от Бога, със съдействието на Светата Троица, на Която възлагаме цялото си упование, да направим така, че нашите врагове да си тръгнат оттук със срам и позор!”.

Като изслушаха това, клетите ромеи превърнаха сърцето си в лъвско и като си простиха взаимно, просеха прошка един от друг и с плач се прегръщаха един другиго, като нито мислеха за своите прескъпи деца, нито се грижеха за съпруги или богатство, а само за това – да умрат, за да защитят отечеството. И всеки се върна на указаното му място, за да охранява щателно стените. А царят, като дойде във всечестния храм на Словото – Премъдростта Божия9 и като се помоли със сълзи, се причасти с пречистите Тайни. Същото направиха и мнозина други през тази нощ. След това, като дойде в двореца, постоя малко и помоли всички за прошка. А кой ще разкаже за всички ридания и стенания в палата през този час? Дори от дърво или от камък да беше човек, не можеше да не заплаче.

И като възседнахме конете, излязохме от двореца, за да обходим стените…

Из „Хроника” на Георги Сфранцес, издадена в Керкира през 1477 г.Превод от средновековен гръцки език: Алексей Стамболов

Източник: ПравославиеБГ, 27 май 2012

Advertisements

The URI to TrackBack this entry is: https://vogoris.wordpress.com/2012/05/27/constantinople27may1453/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: