Представи се в Господа Негово Светейшество Българският патриарх Максим+

Отиде си от света един от Бога пратен пастир. Съдено му е да преведе православния ни народ през страшни времена. Успява да съхрани Църквата от унищожение в годините на тиранията, с цената на дипломация, компромиси и разум да спаси обители, храмове и свещеници от разрушение и гонение. Без съпротива, но и без подчинение на тираничния режим. С ясно съзнание за непреходната роля на Църквата.

Негова заслуга е връщането на монасите в Рилския манастир, превърнат от комунистите в музей, съхраняването на българския характер на Зографския манастор в Света Гора, когато за игумен е избран румънски монах, спасяването на миньорската църква в Перник, нарочена за разрушаване, както и отказът му Църквата да се ангажира с „възродителния“ процес срещу българските мюсулмани.

През втората половина от патриаршеството му Църквата бе подложена на сатанинския разкол, на човешка алчност, на просташката самондеяност на новото време, на политическо плиткоумие, на разблуден клир.

Този човек изпита плодовете на омраза, клевети, хули, предателства, продажничество и всякакви низости.

И никога не каза една лоша дума за друг човек, никога не отговори на обидите, никога не показа, че човешката му природа е засегната от страстите на времето.

Старомодната дума, която напълно описва мъдрото му присъствие е Благотърпелив. Това е, което липсваше на цялото ни общество през последните 20 години, на миряни и клир, на политици и хора на духа, и което Бог изпрати чрез него.

Безкрайно търпение, смирение и кротост. Това излъчваше този Патриарх, който до последната си литургия служеше безупречно, с достолепието на патриарх, но със смирението на монах. Той беше лидер без да е звезда. Не парадираше с бедност, нито с богатство, нито дори с това, че не парадира… Тепърва ще го оценим.

Бог го награди да завърши своята мисия и да ни преведе през морето на тиранията и през морето на изкушенията. Пред очите ни един след друг си отиваха зложелателите на патриаха, алчните мечтатели за бялото му було, користните му хулители. Разколниците се смиха като прах и онези, които ги подкрепяха. А той си стоеше, и служеше по канона, телесно немощен, но с бистър ум, сам пишеше и четеше посланията си и ни прекръстваше с десницата си, до последната си св. литургия.

98 години са Божи знак. Най-възрастният монах в България. Последният, подстриган преди комунизма. Най-възрастният архиерей на целия православен свят.

Маринчо от Орешака, роден поднаник на Цар Фердинанд, отишъл си гражданин на Европейския съюз, съвременник на всички прищевки на историята.

Човекът, с чийто лик върху църковното календарче израснах. Един от невидимите членове на семейството ми.

Пресели се монахът Максим. Бог да го прости!

А нас, Бог да ни пази!

 

Advertisements

The URI to TrackBack this entry is: https://vogoris.wordpress.com/2012/11/06/h-h-maxim/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: