Патриарх Максим+ беше благ баща и стоик

Проф. дфн. Калин Янакиев

Бог да го прости. Патриарх Максим се държеше като благ баща и стоик, а стоицизмът може би е най-главното, което трябва да му се отчете.

Моето притеснение, и в това се състои смисълът на църковното понятие „овдовяване на патриаршеската катедра“, че църквата наистина в момента е вдовстваща и е обезпокоително това, което може да се случи оттук нататък.

Патриарх Максим по много особен, незрим начин успя да преведе кораба на църквата през много големи бури. Не казвам, че той направи това по един особено героичен начин, но той успяваше да удържа единството на църквата ни в два периода, когато тя бе раздирана от опити за центробежни тенденции. За съжаление в последните години той очевидно беше в немощ и тези центробежни тенденции отново започна да се появяват.

Още във времето на комунизма патриарх Максим без да се съпротивлява рязко, без да го прави героично той се противопостави на една тактика на комунистическата власт и ДС църквата ни да бъде обградена от нови и удобни на режима митрополити, в които трябваше да отиде цялата власт в църквата. Той успя да лавира между старите митрополити, на които комунистическия режим не доверяваше, и тези нови, абсолютни креатури на ДС.

Тези центробежни тенденции по някакъв начин кулминираха веднага след 89-та в трагедията на Разкола. Но и тогава патриарх Максим успя да удържи единството на църквата. Както стана по-късно Разколът също е организиран и до голяма степен оглавен от същите тези удобни на комунистическия режим митрополити. Защото досиетата им го показаха.

Може би единството в родната православна църква е най-големият завет на патриарх Максим. Единството, обаче, вече не е достатъчно. Единството е нещо, което трябва да бъде съхранено, но не бива да идеализираме ситуацията, църквата ни не е здрава. Църквата ни се нуждае освен от всичко друго и от едно депровинциализиране, защото тя е изолирана от останалите православни църкви.

Изолирана е нашата църква и това не може да бъде скрито. Това ни лишава от възможността да имаме един православен глас в ЕС. Православието не е етническо, не е национално, то е вселенско изповедание. Ние трябва да започнем да сътрудничим и с гръцката, и със сръбската, и с румънската православна църква, които са в много по-добро състояние в сравнение с нашата. Но най-вече трябва да се поеме пътят за съживяване на църковните общности.

Църквата не представлява индивидуални вярващи, които идват в храма за да им се удовлетворяват частни духовни потреби. Църквата по своето понятие е народ Божий, общност. Общностите трябва да се възстановят, общностите трябва да се съхраняват, да се обгрижват, което означава едно по-добро сътрудничество между епископата, енорийското свещенство и миряните. Съборният живот на църквата трябва да се спусне от висините на синодалността, в низините, където фактически живее църковният народ.

Днес говорим всички тези неща по повод на кончината на Негово светейшество патриарх Максим, аз не искам да кажа, че всички тези неща той не е успял да ги оправи. Неговото патриаршество е минало под изключително тежък диктат първо на комунистическия режим, а след това на заложените от него центробежни тенденции в църквата. Това, че той успя това да удържи е нещо, с което ще го запомним, за което си заслужава да му отдадем уважението си.

Източник: БГНЕС (със съкращения)

Advertisements
Published in: on 08.11.2012 at 17:53  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://vogoris.wordpress.com/2012/11/08/maxim_kyanakiev/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: