Патриарх Максим+ надживя своите опоненти биологически и духовно, разпиля ги като бесове при камбанен звън

д-р Николай Михайлов в интервю за BTV

След кончината на Патриарха, неговият образ придоби особена сила. И това е консервативната сила на православната вероизповед от една страна, от друга страна неговата патриаршеска възраст сама по себе си е благословение, той е някакъв знак за специално избраничество. Не е случайно това, че той доживя такава дълбока старост и остана на поста си. Остана на поста си без натрапчива публична активност, вярно е. Управляваше от позицията на някаква особена омъдреност, която е характерна за православната традиция изобщо, която се отказва да бъде сприхаво исторически и социално активна. Защото в този „активизъм” има и слаба страна: ние всички страдаме от това, че Църквата не може да влезе в адекватна комуникация с обществото, това е сложен и много болезнен въпрос. Но от друга страна, Църквата е сакраментален институт, тя съдържа в себе си тайната на тайнства. Тази тавтология е много важна.

Патриарх Максим имаше не само нравствената сила, но и някак си почвеническия дух. Във неговия образ се сливат както православният консерватизъм, така и нещо много българско. Вижте това кръжене около Троян, около неговото родословие, издава тъкмо тягата на, за тяхна изненада вероятно, мнозина опечалени в България. Някак си се отрони нещо от българското. Беше загубено нещо безвъзвратно с неговата кончина.

Той е свидетел тъкмо на едно друго органично темпо, на духовната логика на присъствие на една такава традиционна институция като Православната църква. И през това се преподава един много съществен урок на политическия истеризъм, на тези агресивни политически суеверия, които се опитаха да се справят със църквата по начин, който беше първо уродлив и второ, имам нужда да го споделя, защото е иронично, направо малоумен. Тези, които действаха от името на свободата, от името на разума, изиграха една смехотворна буфонада, просто отвратителна роля в това да атакуват институция, която не познават нито отвън, нито отвътре. И станаха за смях. Това, че Патриарх Максим ги надживя във всякакъв смисъл на думата: и биологически, и духовно, разпиля ги като бесове при камбанен звън.

 

 

Advertisements
Published in: on 08.11.2012 at 17:42  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://vogoris.wordpress.com/2012/11/08/maxim_nmihaylo/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: