Камбанният звън

Живея съвсем близо до „Св. Ал Невски” и съм свикнала с камбанния звън до степен, че почти не го чувам.

Но четиридневния траурен звън по повод смъртта на нашия патриарх ми подейства по начин, който все още ми е трудно да осмисля.

Всъщност колкото и да беше очаквана и предвидима поради напреднала му възраст и влошеното му в последните месеци здраве, смъртта на патриарх Максим, оказа се, дойде съвсем неочаквано. Както всяка смърт.

Траурният камбанен звън започна от 6 ноември от 8 сутринта, продължава и до сега, когато пиша тези редове, 9 ноември, 13, 20 ч., опелото вече е приключило, вече изнесоха ковчега му от храма, вече катафалката е тръгнала към Троянския манастир, а камбаните продължават.

Видях в един репортаж 83 годишната леля Мария, която бие камбаните, да казва – те не се бият по ноти, трябва да се бият така, че всеки да усети болката.

Болката усетихме всички. Не предполагахме, че ще е толкова дълбока, лична, че ще избухне с такава сила. После си помислих – нали години наред на всяка Св. Литургия съм се молила лично за него, за неговото здраве. Отношението ти към някой, за когото се молиш, става като към най-скъп и близък човек, няма начин болката да не е голяма, да не се прекали с патоса, добрите думи да не се превърнат в клишета, клишетата в елейни и празни слова.

Всеки удар на тези камбани звучи по различен начин – обвинение, самообвинение, овдовяване, осиротяване, непрогледност, лошо предчувствие, пропадане, униние, безизходица, липса на търпение, липса на покаяние…може дълго, дълго да се продължава с това изреждане.

В края на опелото в „Св. Ал. Невски” се разбра, повечето хора няма да могат да се поклонят пред тленните останки на Патриарха. И тогава се случи нещо уникално – един букет започна да се предава от ръце на ръце. Всеки добавяше към него своите цветя и го предаваше напред. Букетът невидимо набъбваше и се движеше сам над главите на хората, движеше се сам към сърцето, към душата на патриарх Максим – отче, дари твоя наследник с кротост, топлота и любов към нас, грешните, дари го със сърдечност и загриженост за нашата църква, за това се молим, с тази молитва те изпращаме.

Теодора Димова, портал Култура (със съкращения)

Реклама