In memoriam Неврокопски митрополит +Натанаил

mitr_natanail_nevrokopski

На рождения си ден, в 10 ч. на 16 ноември 2013г. точно на 61-годишна възраст се упокои в нашия Господ Иисус Христос Неврокопският митрополит Натанаил.

Дядо Натанаил  за мен се яви в ролята на духовен старец.  През 1992г. като Крупнишки епископ и викарий на Софийската Св. Митрополия, той заведе около 60 деца на двуседмична лятна почивка в православния лагер на Митрополията на Тива и Ливадия (Еладска Архиепископия) над градчето Давлия в планината Парнас. Лагерът се намира на няколкостотин метра под манастира „Св. Успение Богородично – Йерусалим“.

Сред природната красотa, в спартанските условия на това летовище, под търпеливото ръководство на няколко изключително интелигентни гръцки духовници, аз се научих да се моля в началото и края на деня, да благодаря преди и след храна, учех основите на катехизиса, а вечер слушах проповеди и притчи под лунната светлина, пред скалата с кръста. Присъствахме на храмовия празник на манастира, участвахме в службите и се учехме на основните неща за богослужението. В навечерието на празника получихме възможност за изповед и причастие, което за мен беше първо в живота.

Авторитетът  на епископ Натанаил в Гърция беше могъщ. Вероятно такова е било отношението към всеки православен епископ, но за нас тогава беше впечатляващо, как всички – полиция, духовници, граждани… целуваха ръка отваряха врати за нас, когато пред тях застанеше Дядото.

По пътя спахме  в огромен манастир в Аспровалта, в митрополитския дом на Волос, в още един манастир, чието име не помня, обитаван от схимонахини със страшни за нас изображения на череп и кости върху одеждите, които плетяха въжени броеници. Последната вечер преспахме в Митрополията в Солун, където митрополитът ни посрещна на тържествена братска вечеря, като много важни гости.  Посетихме манастирите на Метеора, манастира Св. Лука и още редица църкви и манастири и навсякъде почувствахме вселенската мощ на Православието.

Тези 14 дни ме преобразиха от битов християнин в осъзнат православен човек. В спомените ми дядото ще остане строг, аскетичен, пестелив на думи, възпитаващ със самото си излъчване, без да е нужно да назидава.

Благодаря ти дядо Натанаиле!

Бог да настани душата ти в селенията на праведните!

Не ме изоставяй в оставащите ми земни дни!

Advertisements

The URI to TrackBack this entry is: https://vogoris.wordpress.com/2013/11/17/in-memoriam_hhnathanail/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: