На рождения си ден, в 10 ч. на 16 ноември 2013г. точно на 61-годишна възраст се упокои в нашия Господ Иисус Христос Неврокопският митрополит Натанаил.
Дядо Натанаил за мен се яви в ролята на духовен старец. През 1992г. като Крупнишки епископ и викарий на Софийската Св. Митрополия, той заведе около 60 деца на двуседмична лятна почивка в православния лагер на Митрополията на Тива и Ливадия (Еладска Архиепископия) над градчето Давлия в планината Парнас. Лагерът се намира на няколкостотин метра под манастира „Св. Успение Богородично – Йерусалим“.
Сред природната красотa, в спартанските условия на това летовище, под търпеливото ръководство на няколко изключително интелигентни гръцки духовници, аз се научих да се моля в началото и края на деня, да благодаря преди и след храна, учех основите на катехизиса, а вечер слушах проповеди и притчи под лунната светлина, пред скалата с кръста. Присъствахме на храмовия празник на манастира, участвахме в службите и се учехме на основните неща за богослужението. В навечерието на празника получихме възможност за изповед и причастие, което за мен беше първо в живота.
Авторитетът на епископ Натанаил в Гърция беше могъщ. Вероятно такова е било отношението към всеки православен епископ, но за нас тогава беше впечатляващо, как всички – полиция, духовници, граждани… целуваха ръка отваряха врати за нас, когато пред тях застанеше Дядото.
По пътя спахме в огромен манастир в Аспровалта, в митрополитския дом на Волос, в още един манастир, чието име не помня, обитаван от схимонахини със страшни за нас изображения на череп и кости върху одеждите, които плетяха въжени броеници. Последната вечер преспахме в Митрополията в Солун, където митрополитът ни посрещна на тържествена братска вечеря, като много важни гости. Посетихме манастирите на Метеора, манастира Св. Лука и още редица църкви и манастири и навсякъде почувствахме вселенската мощ на Православието.
Тези 14 дни ме преобразиха от битов християнин в осъзнат православен човек. В спомените ми дядото ще остане строг, аскетичен, пестелив на думи, възпитаващ със самото си излъчване, без да е нужно да назидава.
Благодаря ти дядо Натанаиле!
Бог да настани душата ти в селенията на праведните!
Не ме изоставяй в оставащите ми земни дни!
IC XC NI КA 
Вашият коментар