Дядо Максим – Човекът, с чийто лик на църковното календарче израснах. Човекът, чийто топъл глас ме поздравляваше от телевизора в детството и юношеството ми за Рождество Христово и Възкресение Господне.
Той имаше феноменална памет и излъчваше една особена благост. От 2001 до 2008 година на всеки празник на Троянския манастир (15 август) бяхме заедно в богослужбите. И досега си спомням началния трепет от срещите ми с него, от разходките му по доксите на манастира, от меката патриаршеска десница, която целувах с благоговение.
Спомням си и малкото пластмасово гребенче (кафяво), което държеше в десния джоб на подрасника си и с което решеше бялата си брада…
Спомням си неговия поглед – без укор, когато някой сгреши по време на богослужението.
Спомням си как през лятото на 2008 година, в олтара на манастирската църква ми каза: “Ивайло, и тази година ще посрещнем заедно с теб Успение Богородично“… а ме виждаше два-три пъти в годината.
Спомням си трепета като семинарист, с който му се представих, пак в манастира.
Спомням си това как му варях кафе от леблебия в кухничката на дядо Геласий в Синодалната палата и после сериозен му поднасях чашката с ароматната ободрителна напитка.
Почивай в мир, дядо Максиме! Ти си пред престола на Бога. Ти работи през целия си съзнателен живот на нивата Божия. Въпреки трудностите!
Моли се нас, за твоя многострадален български народ, който тъй премного обичаше, пред престола на Бога, Господ да погледне милостно на народа наш мъченически, та барем малко да се понамали мъката и нищетата, в които живеем!
Ивайло Атанасов, livenews.bg
IC XC NI КA 
Вашият коментар